Постинг
08.06.2016 16:04 -
Морето в мен
Сред сивотата на дните ни,
сред безсмислено казаните думи по адрес на живота,
сред кратките радости има неща, които ни напомнят, че сме живи...
Прегърни ме сред времето и пространството,
зарови пръсти в косите ми, затвори очите си и слушай
какво ще ти каже тишината.
Забрави всичко вече изгубено, забрави за часовниците.
Потопи се в дълбините на мисълта за вечното, и слушай...
Чуваш ли как вълните се разбиват в бреговете от пясък
и стават на пяна?
Чуваш ли чайките - аз ги чувам!
Чувстваш ли палещото залязващо слънце?
Чувствая ли солта във въздуха?
Усещаш ли бриза? Аз да.
А сега хвани раката ми, ще минеш през тъмните места,
но мисля, че зная пътя.
Ти само ме дръж, и не се страхувай.
Ще ти разкава за ... за живота си с теб и морето.
За морето което отдавна живее в мен.
Искаш ли да плуваш с мен?
Ти само това искай!
Ще се спуснем сред рибите, сред най-красивите рифове.
И там ще гледаме делфините - само ти и аз.
Само искай да ти разкава за дълбокото.
Там водата е мътна и студена, там има десетки потънали кораби.
Там има безброй разбити мечти.
Там не пускам никого.
Защото там цари тъгата.
Не ме питай за нищо от това място.
Пончкога дори и неискам да си спомням, че съществува.
Ще ти го покажа някога, може би....
Това е морето в което живея.
Това е морето, което живее в мен.
А ти си този, с когото искам да слушам вълните му.
Ти си този, с когото искам да гледам делфините.
Ти си този, този с когото искам да се слея в едно цяло.
Ти си този, който ще извади от дълбините рзбитите кораби,
за да намери в тях съкровища.
Но ти дали го искаш?....Може би....
Автор: Ц.В.
Няма коментари