20 години след края на един от най-кръвопролитните конфликти в Европа след Втората световна война обстановката на Балканите все още е диктувана от спомена за него. Разделението между етносите от бивша Югославия е все още така силно както и в първите години след конфликта, въпреки че сега на пръв поглед те живеят в привидно спокойствие и разбирателство. Истинската същност на взаимоотношенията им обаче изплува при нуждата да се вземе важно решение, което ги засяга или когато трябва да работят заедно за някаква обща кауза. В повечето случай, когато е налице разбирателство и синхрон това е продиктувано или от външен натиск или от очакваните дивиденти идващи от вън. На фона на тези сложни междуетнически взаимоотношения съдбата ни предлага ново още по-голямо предизвикателство, въпроса за интеграцията на прииждащите от юг бежанци. Ако след 1995 г. ставаше въпрос за интегриране на етноси, които са близки и в продължение на десетилетия са живели заедно, то сега става на въпрос за съвсем различни хора с различни традиции, култура и мироглед. В този случай неефективния подход на ЕС и МО спрямо бошняците и сърбите в Босна и Херцеговина ще има още по-катастрофални последици. Докато в Босна посредством периодичното наливане на пари те успяват да отложат разпадането на страната и да накарат тамошния политически елит да извърши някакви реформи, то с бежанците този подход ще е катастрофален. Не е по-различно положението и в другите страни от Западните Балкани, там в името на евроинтеграцията политическите лидери се държат за ръце и лицемерничат, но всъщност не са готови почти на никакви компромиси. Тук идва мястото на въпроса какви поуки си извлече ЕС от това положение и ще успее ли да се промени, за да отговори на новите предизвикателства. Нужна е промяна в мисленето, за да могат политиците в Брюксел да разберат ново пристигащите. Нужна е промяна на процедурите за взимане на решения за да може съюзът да реагира своевременно на появяващите се предизвикателства, а не само да налива пари в неутрализирането на последиците. Черпейки от досегашния опит това едва ли ще стане, и вече са налице първите признаци. Досега обединения и живеещ в разбирателство съюз се изправи пред невиждана вълна от бежанци и изведнъж се оказа, че всеки започва да действа сам за себе си. Всеки започна да строй стени, да се брани и всички сякаш забравиха за общото благо за общите действия и общата политика. Да европейския парламент приема директиви гласува решения, но на практика всеки се спасява сам. Сякаш правителствата и политиците, от които зависи бъдещето на ЕС не разбират, че само заедно ще успеем да се справим с тази вълна от хора, с ислямска държава и с всички предизвикателства, идващи от големите приятели и неприятели на съюза. В случая трябва да действаме като един, като една голяма страна и мерките, които се прилагат да са общи, та дори и да се наложи да се създадат въоръжени сили на ЕС. Защото както всички знаем, когато не може да се реши проблема с добро, понякога се налага да бъде използвана сила. Но сила в сърцето на проблема срещу тези, които го създават, а не, за да бъдат решавани последиците от него. Ние трябва да сме готови на тази крайна стъпка колкото и да не ни харесва, защото от това може да зависи оцеляването на Европа, оцеляването на нашите деца. Трябва да се опитваме да интегрираме ново пристигащите чрез заетост, за да могат да живеят достойно в европейските общества и да се почувстват част от тях. Да допринесат с труда си за тяхното благоденствие, за да искат да бранят реда и ценностите на тези общества. Само така бихме успели да преминем през тази криза през това ново преселение на народите.